Vlasti.BG Logo
Властта на думите по-силна от думите на властта

Промяната

10 ноември: 28 години по-късно от Тато до Бойко!

09:27 | 10 ноем. 2017 | Видяна 168
На снимката: На днешната дата през 1989 г. се провежда т. нар. Десетоноемврийски пленум

На днешната дата през 1989 г. се провежда т. нар. Десетоноемврийски пленум, на който Централният комитет на Българската комунистическа партия освобождава Тодор Живков от най-високата длъжност генерален секретар в партията (и в държавата), която той заема в продължение на 35 години.

Тази дата се възприема като начало на прехода към демокрация и пазарна икономика, въпреки че еднопартийната система на БКП (която продължава да е единственият ръководен фактор в държавата) е премахната едва на следващата година, а първите реални икономически реформи са предприети 15 месеца след пленума.

Десетоноемврийският пленум е определян като преврат или като "конституционна смяна" на държавното ръководство, а заедно с последвалите събития е наричан и "тихата революция".

На 18 ноември се провежда първият свободен митинг, организиран от т. нар. неформални организации, начело с КТ "Подкрепа" и "Екогласност", на площада пред Храм-паметника "Свети Александър Невски".

Датата 10 ноември 1989 г. е доста неясна за поколенията на българите под 30-40-години.
Някакво актуално представително проучване на социолози, публикувано сега, точно преди 25-годишнината от падането на Живков и режима, показва, че 94% от хората под 30 години не знаят почти нищо за онова време. По-възрастните, поживели в онзи период, знаят и спорят, а по-младите просто нямат ясни представи. Чули нещо от разкази на родители, дядовци, прочели нещо, видели някой клип с Тодор Живков в тубата. В интернет сега можеш да прочетеш за онзи период само идеологизирани коментари, филипики, спорове. За обективната истина ще чакаме да минат още 25 години. Сега няма да се появи. Което значи, че просто ще минем без обективна оценка за онова време, защото тя е най-нужна за първите години след промяната, а не в някакво историческо бъдеще след още 20-30 години. Тогава ще е без значение.

А сега е трудно е да се каже каква е поуката от историята. Мненията са диаметрално разделени. В същото социологическо проучване се оказва, че одобрение към Тодор Живков заявяват 55% от анкетираните. Няма в най-новата българска история държавник или политик с такова високо одобрение. В някакви временни периоди отделни политици са получавали доверие и доста над неговото, но от дистанцията на годините - никой друг.
Например генерал Добри Джуров, член на Политбюро на ЦК на БКП и един от хората, свалили Живков, в първия месец след 10 ноември получи одобрение над 90 процента - непостигнат от никого рекорд. Дължеше се на това, че Джуров като военен министър удържа свалянето на Живков и прехода в първия момент, като гарант на промяната с армията, без тя да се намеси, без да се стигне до кървави сблъсъци.

Днес малцина от младите знаят кой е Добри Джуров въобще.

 

Но Тодор Живков се оказва с 55% одобрение

А той беше диктаторът на България. С желязна власт, облечена в кадифена ръкавица. Гъвкав и лукав режим. Живков беше върхът на пирамидата в продължение на 33 години. Тази продължителна власт не може да се сравни с нищо в съвременния свят, освен с властта на Ким Ир Сен в Северна Корея (премиер и партиен лидер от 1948-1949 до 1994 г.) и властта на Фидел Кастро в Куба (премиер от 1959, партиен лидер от 1965 до 2006-2008 г.).

Царуването на Живков надминава това на римските императори, с единствено изключение – първият император Октавиан Август, преди 2000 г., властвал 41 години. В следващите 4 века, дори в най-стабилните периоди на империята, няма нито един, който да е царувал по-дълго от Тодор Живков, чак до император Теодосий Втори в 5 век. Българският комунистически владетел има по-кратък престой на престола само от няколко европейски царе от Средновековието и от българския цар Петър I, царувал от 927 до 969 г.

Когато у нас се говорят за комунизъм и за режим, често забравят, че това беше едноличен режим на Тодор Живков. Лична власт, облечена в комунистическа идеология, лицемерни приказки за демократичен централизъм, грижа за народа, възход и социална справедливост. Зад всичко това основната грижа на властта беше да не би да се разклати личния режим на Живков, заобиколен на висши партийни и държавни постове със своите правешки роднини и приятели.

Живковия режим беше създал стройна система за привилегии, която, в тогавашните условия на пазарен дефицит дори за елементарни стоки, осигуряваше с всичко партийния елит и специално семейство Живкови. Докато хората чакаха ред за руски автомобил лада по 14-15 години, синът му Владко Живков се возеше на спортно БМВ, а непълнолетната дъщеря-внучка Жени Живкова - на бял мерцедес. Докато мнозинството софиянци живееха в панелки, за партийния елит строяха специални блокове и вили. И т. н.

Когато Живков беше отстранен от власт, народът ликуваше. За сравнение, при социологическо проучване от НЦИОМ от март 1991 г., едва 16% от българите са имали положителна оценка за Живков, а 76% са били с отрицателна.

Онези, които не са живели тогава или са били в несъзнателна възраст, нека си представят, че от момента в който са се родили, докато навършат христова възраст, все един и същи човек управлява държавата, като цар самодържец.

Нещо като Бойко Борисов, но с абсолютна власт,

без опозиционни партии, без парламент, който да му пречи, без съдебна власт, която с нещо може да го застраши (не че сегашният е много застрашен, но…). Без медии или личности, които да го изобличат с някоя статия, предаване, с някоя книга, изказване. Пълно мълчание и официално одобрение, дитирамби, поеми и речи във възхвала. Само чуждите радиостанции казват по нещо грубо против него. И след всичко това още има 55% одобрение… Нещо се случи през прехода, което обърна общественото мнение.

В интерес на истина, ако се сравняват Тодор Живков и бодигардът му Борисов (който се прекланя пред него в неколкократни изявления през годините), сравнението ще бъде в полза на Живков. Защото той, при все че е бил абсолютен властелин, разпределяше власт и отговорности в йерархията. А Борисов се опитваше да командва еднолично в условията на демокрация. Аз, аз, аз… Вторият му мандат се очаква с интерес, защото правителството му вече не е еднопартийно. Живков, с дебелашките си шеги, специфичен говор и диалектни думи, никога не повтаряше аз, аз, аз… И никога не постигна толкова гафове като Борисов, никога не прекрачи брутално закона, никога не показа демонстративно невъзпитание.

Живков беше диктатор, но лукав и хитър, макар и без висше образование. Отнасяше се почтително с авторитетите, за разлика от пожарникаря инженер, доктор на науките, генерал Борисов. Ухажваше писателите, професорите, флиртуваше с интелигенцията. Крахът на комунизма го помете, но това беше крах и на личния му режим, който завърши с фалит на държавата. Буквален. Фалитът лъсна през 1990 г., когато правителството обяви мораториум върху изплащането на външния дълг, достигнал 12 милиарда долара. Лозунги на първия неформален митинг на 18 ноември 1989 г. Снимка: Иван Бакалов

С падането на Живков дойде свободата. Но с нея дойде бедност и разпад на държавата. Носталгиците по онова време свързват сигурността на живота, гарантираната работа и доходи (всички бяха еднакво бедни, но осигурени), с Живков. Но той имаше противници и сред твърдите комунисти. Един от тях, генерал Цвятко Анев, лежал в затвора заради организиране на преврат срещу него, казва: “При Живков беше добре не благодарение на него, а въпреки него”.

Днес споровете за и против социализма са превзели интернет

Във Фейсбук няма много пенсионери, които изразяват предпочитанията си към онзи период, но соца си има поддръжници и сред по-младите. Същевременно основни разобличители на социализма в интернет се оформиха писатели, блогъри и журналисти на възраст около 40-45, които имат бегла представа за онова време, но се отдават на публицистична страст и теоретични разсъждения.
Така се оформят две противоположни фронтови позиции, изкривени откъм истината за онзи период.
Едната страна казва: при социализма беше добре, цените бяха ниски, хората ходеха на почивка по 15-20 дни, имаше прилични пенсии, безплатно здравеопазване и т. н.
Другата отговаря: тогава страната е била затвор, оградена с телени мрежи, ДС, лагери, сега хората са свободни и ходят на почивка в Гърция, пътуват по цял свят, не чакат 15 години ред за кола и т. н.

Който припомня ниските цени на социализма, трябва да признае, че те бяха изкуствени, нереални, непазарни. Това създаваше дефицити и напрежение в икономиката, което логично завърши с рухването на системата. Тя не беше съборена от злодея Горбачов, както си представят някои носталгици по онова време. Тя фактически фалира, изгуби конкуренцията със Запада, за да завърши закономерно с разпадане.

 

Непубликувана стенограма от 1989

Непубликувана досега стенограма хвърля нова светлина около драматичните събития на 9 ноември 1989 г. Тя излезе в книгата "Откровения" на бившия министър на културата от времето на социализма Георги Йорданов, съобщи БНТ.

От текста става ясно, че на историческото заседание на 9 ноември Тодор Живков категорично заявява, че иска да бъда освободен като Генерален секретар на БКП.

Събитията имат своята предистория седмица по-рано. На 2 ноември 1989 пристига съветският посланик Виктор Шарапов и още на следващия ден се среща с Живков. Уведомява го, че генералният секретар на КПСС Михаил Горбачов иска той да се оттегли.

Живков не се съгласява веднага, но натискът от Москва продължава. Бившият първи изразява опасения, че партията няма подходящ човек, който да го замести. Разбира обаче, че ръководството на СССР препоръчва на пленума на 10 ноември за Генерален секретар на ЦК на БКП да бъде предложен, и то от самия Тодор Живков, външния министър Петър Младенов.

В навечерието на пленума се провежда драматично заседание на ЦК на БКП, на което още в началото Живков заявява, че иска да бъде освободен. В изказванията си някои от членовете на Политбюро настояват той да остане, други се съгласяват, че обстановката и в партията, и в държавата е кризисна и това налага промени.

На заседанието, което трае над два часа, присъстват 17 души - Тодор Живков, Георги Атанасов, Петър Младенов, Андрей Луканов, Георги Йорданов, Добри Джуров, Стоян Овчаров, Димитър Стоянов, Васил Цанов, Петко Данчев, Милко Балев, Йордан Йотов, Емил Христов, Григор Стоичков, Димитър Станишев, Начо Папазов, Пенчо Кубадински.

Георги Атанасов адмирира решението на Живков, но си прави отвод и предлага всички да се обединят още същата вечер около кандидатурата на Петър Младенов, да отидат единни на утрешния пленум и да "изкажат благодарност на другаря Тодор Живков за дългогодишната му работа".

Луканов определя решението на Живков да се оттегли като "акт на политическа мъдрост" и подчертава, че "всяка друга позиция е лоша услуга и на другаря Живков, и на партията".

Георги Йорданов заявява, че дълг на членовете на Политбюро е да дадат "пример за цивилизованост при вземането на това изключително важно, съдбовно решение“, но накрая на изказването си прави неочквана констатация: "Питам се: Защо в КПСС, в нашите комунистически партии естествените промени в ръководствата се превръщат в драми, понякога дори в "панаири на суетата?".

"Това не бива да го допускаме", отговаря Живков.

vlasti.bg


Коментари

Непубликувана стенограма: Драмата на Тодор Живков през 89-а

Още новини от категорията